„Аз съм от друг квартал, там сме по-интегрирани, живеем по-добре,” разказва Теодора Дондукова. Когато дошла за първи път като здравен медиатор в квартал „Надежда” в Сливен, очаквала да я приемат за външен човек, да не й повярват. Днес това притеснение отдавна е изчезнало. Теодора обаче все още изглежда различна. Не крие, че е от ромски произход, но това го разбрах чак след продължителен разговор. Това, че е добре облечена, образована, чиста, говори ясно и работи редовно, тя го определя с една дума – нормално. „Аз съм нормална по техните разбирания и когато им обърна внимание, доверието вече го има.”

Доверието е било на път да се изпари, когато започнала кампанията да убеждава жените, че могат и да не забременяват на всеки 9 месеца. Тръгнала от къща на къща, разговори с жените, после отново и пак, и пак... Така все повече жени решили да я послушат. После Теодора им обяснявала какво е спирала, презерватив, противозачатъчни хапчета. Някои приели с доверие „новооткритията”, други обаче – не. Някой разказал в квартала, че от спиралите се хваща рак и с това започнали най-големите проблеми. Комбинацията от неграмотност и консерватизъм в квартала станала най-голяма пречка за работата на здравния медиатор. Спиралите причинявали рак, хапчетата ги дават на децата, а презервативите – „мъжът ми не иска такива неща.” Разговорите винаги стигали до такива заключения.

Тогава Теодора Дондукова потърсила друг път – към хората с доверие в квартала. В последните години това са евангелистките пастори. Станали изключително популярни в християнската част на квартала. Привличат след себе си стотици роми. И резултата всички го виждат – повярвалите започнали да си търсят работа, не крадат, не участват в сбивания. „Потърсих контакт с пасторите, на тях поне им вярват,” обяснява Теодора. Първа среща, втора... сега пасторите са най-добрите й партньори в професията. След като успяла да убеди пасторите в смисъла от работата си, дните й станали по-лесни. Първоначално кампанията за контролиране на раждаемостта имала успех само в турската част на махалата. Това са първите няколко реда къщи, където живеят турскоговорящи мюсюлмани. Те пътуват, търгуват, по-богати са от останалите. Следващите няколко реда къщи са ромите християни. Там успехът започнал да идва по-късно. „Най-трудно ми е с голите цигани,” добавя Теодора. Това е най-крайната част на квартала, където името на населението казва всичко – голи цигани. Теодора признава, че там е далеч от успеха. „Те раждат деца, за да получават детски. Нямат други доходи.”