"Веднъж ме заобградиха много хора, уплаших се. Не знам какво щеше да стане, ако не си бях тръгнала веднага." – с тези думи Наргис разказва за единствения случай, в който не е била приета добре. Заедно с нейна колежка отишли да проверят при какви условия живее едно двегодишно момченце с оперирано сърце. Детето постоянно боледувало от пневмония, често лежало в болницата, развитието му видимо изоставало. Тогава Наргис Сандова решава да провери дали родителите изобщо дават на детето предписаните лекарства. Съмненията й се доказват и тя намира объркани опаковките на лекарствата, рецептите са изгубени, детето очевидно не се лекува. Поискала всички документи, за да отиде при лекарите и да консултира следващите стъпки. Това се оказва грешка. Роднините на детето решават, че Наргис иска да го отнеме от тях и да го изпрати в дом. Обграждат я и за нея не остава нищо друго освен бързо да си тръгне. Разказва този случай с тъга – "Аз исках да им помогна, но не бях разбрана."

Друг подобен случай няма. Отидохме заедно с Наргис на сметището на Ловеч, където има няколко къщи. Хората там ровят боклуците и ако намерят нещо за продаване, изкарват някой лев. Посрещат я като стар приятел. Тя ги познава по имена, знае историите им. След няколко дни ще води жените на гинеколог за поставяне на спирали. Успяла е да ги убеди, че когато нямаш пари за хляб, не е необходимо да раждаш много деца. Всички отношения на тези хора с държавата и общината минават през Наргис. Признават, че сами не биха се справили.

Наргис ходи на място при своите "клиенти". Освен на сметището, често може да бъде срещната и в трите ромски махали на Ловеч. В едната хората са мюсюлмани, които говорят турски език. Определят се като турци, но всички останали в града им казват "цигани". В другите две махали живеят калдераши и цуцумани. Според последното преброяване на населението в община Ловеч, ромите са над 1400. Голяма част от тези хора познават Наргис. Не само тя ходи при тях, но и те идват при нея. Работното й място е в общинска сграда – бивша поликлиника, в самия център на града. "Идват тук, сядат срещу мен и стоят на топло. Понякога им купувам хляб."

Наргис е свикнала да я питат за значението на името й. А това е една дълга история. Преди години майка й била силно впечатлена от индийски филм, в който главната героиня се казвала Наргис. Така и в Ловеч се родила Наргис. "Скоро научих, че означава циклон. Като мен. Наумя ли си нещо и преминавам като циклон през всичко."