Фризьорският салон като регистратура
Манчо Ванчев - Кюстендил

Alternative content

Детето, което докарах в София
Разчитат на мен да говоря с доктора
Внимавам и да не ги разглезя
Във фризьорския салон

„Имам много професии, но не всички ми носят такова удовлетворение,” признава Манчо Ванчев, който вече осма година е здравен медиатор в ромския квартал, а от година и половина доработва и като фризьор. „Аз пак помагам и в салона, помагам за външния им вид,” смее се Манчо. „Най-голямо удовлетворение обаче изпитвам, когато мога да помогна на болните.” Фризьорският салон се е превърнал в нещо като регистратура на поликлиника. Всеки, който има нужда от лекар, отива в салона на Манчо. После той ги свързва с лекари, запазва часове, ходи за направления, дори ги вози. Манчо не казва, че понякога работи и като шофьор. Но на практика точно това работи. Когато болните получат направление за преглед извън Кюстендил, Манчо ги качва на колата си и тръгва. „Рядко общината ми дава командировъчни. Поемаме си разходите, но пък не може да не свършим работа,” обяснява мотивацията си здравният медиатор.

Срещам го по време на една такава „командировка”. Пристига с личната си кола, вози още мъж, жена и дете. Спира пред детската клиника без да се оглежда. Бил е много пъти тук и познава добре мястото. „Поне по 2-3 пъти в месеца се налага да идвам.” Този път е докарал на преглед малко момиченце от квартала в Кюстендил. От повече от година детето го болят коленете. Понеже живеят на третия етаж, родителите му си помислили, че всекидневното изкачване на стълбите е причината. Оказва се, че не е толкова просто. Детето има ревматит, а лекарите в Кюстендил открили дори усложнения. Специалистите обаче са в София. След като е водил детето на няколко прегледа, Манчо тръгва за столицата. Излъчването му издава, че това което прави, не му тежи и му харесва.

„Някои могат да се справят и без мен, но с мен се чувстват по-сигурни. Затова искат с мен да пътуват,” казва Манчо и признава, че някои са се разглезили покрай неговата помощ. „Голяма част от ромите в квартала са грамотни, могат да се разберат с лекарите и затова много внимавам да не постигна обратния ефект.” А обратният ефект е хората да се отпуснат и да свикнат, че винаги има някой друг, който да мисли за тях и проблемите им. „Затова приоритетно обръщам внимание на проблемните пациенти.”

Преди да стане здравен медиатор в близо 9 хилядния квартал, Манчо е работил в „Мини-Бобов дол”. Но здравеопазването е част от живота му още по-рано. Съпругата му е медицинска сестра и оттам са първите му познания. „После вече знаех, че ще се занимавам със здравеопазване.”