Жената от плаката
Лидия Илиева - Вършец

Alternative content

Имаме много глухонеми деца
Само веднъж отказах да помогна
Питат ме какво е здравен медиатор
Как ми се отблагодаряват

Усмихната жена е прегърнала майка с шест деца, която е бременна със седмото. Децата са бедно облечени. Всички обаче изглеждат щастливи. Усмихнатите очи ви гледат от плакат, който популяризира професията здравен медиатор. Плакатът е разпространен в много населени места преди време, но във Вършец все още го пазят. Причината е само една: лицата от плаката не са само лица от плаката, а добре познати съседи. Жената в центъра е Лидия Илиева, която е част от живота на близо 2000 души от ромския квартал на Вършец.

Един от плакатите стои залепен на прозореца на кабинета на здравния медиатор, на партерния етаж под кабинета на общопрактикуващия лекар. Няма как да не го забележиш. А после Лидия трябва да обяснява какво е това здравен медиатор. Всъщност хората знаят много добре какво прави тя, но не всички знаят името на тази професия. Търсят я за преводач, попълвач на документи, за съвет. Всяка бъдеща майка от квартала знае, че ако не отиде при Лидия, няма да получава помощи за майчинство. Защото не знае как и какви документи да попълни. Пътят към нови лични документи също минава през кабинета на Лидия. Нищо, че това няма нищо общо със здравето.

„Имаме много деца с глухонемота,” споделя Лидия Илиева. Това е и най-сериозният проблем тук. Ромите във Вършец все още раждат по много деца. Но и държат да се женят за местни. Имаме много деца с глухонемота. Тези деца имат нужда от специални грижи, които повечето родители не могат да осигурят. Работа тук има само през лятото. Обикалят гората, берат гъби, билки и така изкарват малко пари. Когато трябва да се обикалят институции, да се вадят документи, да се ходи до ТЕЛК, да се запазва час при лекар, да се пътува до областния център Монтана... за всичко това е Лидия. Така са свикнали и знаят, че тя няма да върне никой. „Само веднъж отказах да помогна,” признава Лидия Илиева. Един мъж от квартала дошъл при нея с празна данъчна декларация. „Това не е в моите правомощия,” обяснява Лидия, но в гласа й звучи нотка на оправдание, че не е успяла да се справи и не е помогнала.

Опитваме се да се разходим заедно с Лидия из ромския квартал на Вършец. Въпреки, че времето е лошо и навън почти няма хора, разходката се оказва невъзможна. Отнякъде веднага се появява човек, който има причина да спре Лидия – или молба, или благодарност. „Все ми казват, че ще ме черпят. Те пари за хляб нямат, ще ме черпят...,” смее се Лидия и продължава забързана към поредната къща, където я очакват поредните документи за попълване.