Детето, което спря епидемията
Ешреф Рустем - Пещера

Alternative content

Епидемията тръгна от едно семейство
Не съм единствената неомъжена
Младите момичета искат да са като мен
Може ли едно дете да помага

Оказа се, че в Пещера има и други двайсет и няколко годишни ромски момичета, които не са омъжени и с по няколко деца. До скоро това е било рядко изключение. „Решихме, че не само това е важно, има и друго,” казва тихо Ешреф Рустем, докато ни заобикалят нейни връстнички с деца на ръце. Ешреф е учила за „Оператор в обувното производство”, но от самото начало започва да работи за своята общност. Била е социален консултант към общината, сега е здравен медиатор. На нейната възраст повечето млади роми никога не са работили. Затова в квартала хем всеки иска да я срещне, хем я заобикалят. Вероятно от възхищение.

„Всичко започна от едно семейство,” започва разказа си Ешреф. За историята, която я връхлита в самото начало на кариерата й. Били болни от морбили. Решили да ги изолират и да ваксинират хората от съседните къщи. Няколко дни си мислели, че ситуацията е овладяна. „И тогава изведнъж избухна.” Епидемията ставала все по-масова. Ешреф организира акции в училищата, в целия квартал. Имунизациите били осигурени. Ешреф обаче е трябвало да осигури доверието на хората. Обикаля от врата на врата. „Имунизирахме всички,” спомня си Ешреф. Епидемията става проблем за цялата област Пазарджик. Срещи с кмета, с областния управител. „Накрая обхванахме всички и спряхме епидемията,” казва с усмивка и неприкрито задоволство Ешреф Рустем.

Този случай променя всекидневието й. Преди това най-често чувала „Какво ще ни помогне това дете?” Когато всички видели усилията на „това дете” да спре епидемията от морбили, нещата станали по-различни. Сега съвет от нея искат дори жени на възрастта на майка й. А за младите момичета тя е пример за подражание. В махалата момичетата не завършват гимназия, не работят, не ги пускат да излизат от вкъщи, докато са моми. Не ги пускат да излизат и когато се омъжат. Гледат телевизия и деца. На този фон идва Ешреф, която има кариера и свобода. „Мога сама да разполагам с времето си. Когато имам работа, работя. Когато нямам, сама решавам какво да правя.” Подобно мислене може да е близко на много момичета, но подобно поведение е немислимо. Затова младите момичета й се радват. И всеки пък, когато я видят в квартала, тичат след нея и викат „Како Ешреф, искам като теб.”