Децата гледат на мен като на звезда
Анифе Хасан - Добрич

Alternative content

От епидемиите свят ти се завива
Ваксините не разболяват децата
Работата скоро няма да свърши
Никога няма да забравя този случай

„Децата ме обграждат, радват ми се, пазят ме от кучетата в квартала,” казва здравният медиатор Анифе Хасан. Обикаля калните улици на квартал „Изгрев” в Добрич без да гледа в краката си. Всяка друга елегантна жена не би тръгнала смело в мръсотията. Външно не се притеснява от средата, но най-силният й спомен е свързан именно с мизерията. „Веднъж трябваше да посетим с доктора едно семейство за ваксинация на деца. И когато пристигнахме там, аз буквално онемях.” Анифе вижда една мръсна и разпадаща се колиба. От нея започват да излизат хора. Много хора. Няколко мъже, няколко жени, много деца. „Всяка жена имаше бебе на ръцете си,” допълва Анифе Хасан. Няколко кучета допълнили картината, която здравният медиатор никога няма да забрави.

Анифе има съпруг и двама сина. Преди е работила като шивачка. Турският майчин език днес й помага в работата. Много често се налага да превежда на хората от квартала по време на медицински прегледи. „Те не могат да обяснят какво точно ги боли.” Работи заедно с един от общопрактикуващите лекари в квартала. Превежда, измерва кръвно, води хората по изследвания. „Като вземат направление и не знаят какво да правят с него. Запазваме им час за преглед, водим ги,” признава Анифе.

Най-много я подтиска отчаянието на болните. Свикнали, че отникъде няма да получат помощ, някои от тежко болните изобщо не я допускат до себе си. Отказали се и не виждат смисъл от нейната помощ. Това не я отказва, но й тежи. Веднъж обаче възползвали се от услугите на здравния медиатор, хората от квартала не спират да я търсят за какво ли не. Попълването на документи отдавна не й прави впечатление. Най-забавна й е ролята на „държач на деца”. Жените изпитват страх по време на ваксинациите и не смеят да държат децата си. Не се знае кой се страхува повече – децата или майките им. Тогава Анифе решава проблема. Взима децата в себе си, докато лекарят си свърши работата.

Спомня си обаче и други случаи, когато помощта й при ваксинациите не е приета толкова добре. „Нормално е детето след ваксинация да вдигне температура и тогава аз съм виновна за тях.” Това засега е най-важната част от работата й – да убеждава хората и да ги води при лекаря за ваксинациите. „Ако се откажа, идват епидемиите.”

Анифе Хасан няма вид на човек, който скоро ще се откаже. Говори бавно и уверено. Знае, че я чака още много работа. Но вярва, че ситуацията ще се подобри чак тогава, когато повечето роми започнат да обръщат внимание на образованието. „Но не знам дали ще стане това.”